Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

• Название: Пътеките на мрака - цялата трилогия
• Автор: Р. Салваторе
• Жанр: Фэнтези

1. Потайно острие 

2. Гръбнака на света 

3. Саблено море 

съставил: stg™

Дризт, Уолфгар, Кати-бри, Бруенор и Риджис тръгват на поредното си пътуване, но този път не в търсене на приключения, а за да прочистят света от злото на Креншинибон.

 Артемис Ентрери се завръща в Калимпорт, за да открие, че след заминаването му нещата са се променили и мястото му в неговия собствен свят съвсем не е така неоспоримо, както преди. Изкусно и неумолимо, мрачният елф Джарлаксъл изплита мрежата, която ще хвърли и над Повърхността, за да утвърди влиянието си там. Но съдбата и на доблестните войни, и на коварния наемник, и на безмилостния палач е направлявана от нещо общо – търсенето на собствения им път. Само че не водят ли всички тези пътища до едно и също място?!

Избягал в Лускан от спомените за злия демон Ерту, Уолфгар е мъртъв за своите приятели. Той се сприятелява с най-големия разбойник в града – Морик, и двамата заживяват безгрижно в кръчмата на Арумн. Съдбата обаче не е отредила на Уолфгар безцелно съществуване, забравен от света. Варваринът е несправедливо обвинен в сериозни престъпления и трябва да поеме по трудния път на изкуплението. Приключенията го отвеждат до Гръбнака на света, където пътят му се пресича с този на млада жена, сключила брак по сметка с местния благородник, но чакаща дете от своя любим. Тя посочва Уолфгар за баща на детето и така го въвлича в поредния вихър от перипетии и приключения, в търсене на истината и в опит да забрави миналото. Въпреки опасностите, Уолфгар ще оцелее, за да спечели най-ценната награда – един човек, който е смятал за изгубен завинаги.

Когато Дризт намира белег от великия боен чук Щитозъб на гърба на свиреп престъпник, той повече не може единствено да се надява, че Уолфгар е в безопасност. Мрачният елф и приятелите му се отправят на път, за да открият варварина веднъж завинаги. И докато подреждат пъзела, който ги измъчва от дълго време, парче по парче, решимостта на Дризт да го намери нараства все повече. А през това време Уолфгар плава с капитан Дюдермонт и на свой ред търси откраднатия Щитозъб, който е в ръцете на злия пират Шийла Крий. Само че и тя не чака просто да бъде хваната, а има други планове... Дризт, Кати-Бри, Риджис, Бруенор и Уолфгар – приятелите от Сребърните зали се събират за първи път от дълго време в едно приключение, което ще ви остави без дъх.

---

Тринадесета глава

Карнавалът на затворниците

Беше час, изпълнен с жестоки удари и грозни обиди, час, в който възторжената тълпа ги замеряше с развалена храна и плюеше в лицата им.

Беше час, който Уолфгар изобщо не усети. Толкова далеч бе той от лусканския Карнавал на затворниците, толкова навътре в себе си се бе затворил, за да издържи нечовешките мъчения на Ерту, че сега дори не виждаше лицата на хората край себе си, нито чуваше как помощникът на магистрата подклажда страстите на тълпата и ги подготвя за появата на самия Джаркхелд. Варваринът, както и останалите трима пленници, бяха привързани здраво към един стълб с ръце зад гърба. Масивни тежести бяха прикачени към глезените и врата му, толкова солидни, че дори могъщият исполин не можеше да държи главата си изправена.

Беше разпознал тълпата с кристална яснота — насъбралото се простолюдие, зажадняло за кръв и мъчения, полувеликаните, които поддържаха „реда“, както и злощастните затворници. Видял бе какво точно представляват, а после съзнанието му ги бе превърнало в нещо друго, нещо пъклено и страховито — уродливите, злобно ухилени лица на слугите на Ерту, от чиято разлигавена паст се процеждаше разяждаща слюнка, докато зъбите им се впиваха в плътта му, а зловонният им дъх го задушаваше. Вечните мъгли на Бездната пак изпълниха дробовете му, серните изпарения изгориха ноздрите и гърлото му — поредната брънка във веригата на мъченията му. По цялото му тяло пъплеха отвратителни стоножки и гигантски паяци, влизаха под кожата и дълбаеха месата му. Винаги на крачка от смъртта. Винаги копнеещ за нея.

Мъченията нямаха край, ден след ден, седмица след седмица, месец след месец и постепенно Уолфгар бе успял да открие спасение в най-затънтеното ъгълче на съзнанието си. Затворен в него, той ставаше напълно безчувствен към онова, което го заобикаляше. Сега, на карнавала, Уолфгар отново се оттегли в това кътче.

Един по един затворниците биваха отвързвани от коловете и принуждавани да обикалят платформата. Понякога ги караха да минават толкова близо до зяпачите, че те можеха да ги ударят, друг път ги отвеждаха до някой от многобройните уреди за мъчения — дебели метални пръчки, с които да бъдат бити; сложна макара, с чиято помощ биваха вдигани във въздуха, висейки единствено на здравия прът, закрепен зад извитите на гърба им ръце; окови за глезените, на които мъчителите увесваха своите жертви надолу с главата и ги потапяха във ведра, пълни с мръсна вода или, както в случая със злощастния Крийпс Шарки — с урина. Крийпс крещеше неистово по време на цялото отвратително зрелище, докато Тий-а-никник и Уолфгар понасяха стоически и най-нечовешките изтезания, родени от жестокия мозък на Джаркхелд и неговия помощник, без да издадат нито звук, с изключение на неизбежната въздишка, откъснала се от гърдите им, когато някое особено брутално мъчение ги оставеше без дъх. Морик посрещаше всичко сравнително спокойно, като час по час заявяваше, че е невинен и подхвърляше остроумни забележки на палачите си, което само още повече ги ожесточаваше.

Появата на магистрат Джаркхелд бе посрещната с възторжени възгласи от страна на множеството. Облечен в дебела, черна тога, с шапка на главата и сребърен контейнер за пергаменти в ръка, той бавно пристъпи до средата на платформата и изгледа затворниците един по един, бавно и продължително.

После направи крачка към тълпата и с драматичен замах вдигна сребърната кутийка, която съдържаше присъдата на четиримата пленници. От гърлата на всички се откъсна тържествуващ рев. С бавни, премерени движения, които допълнително нажежиха страстите на зяпачите, Джаркхелд махна капачето, извади четири свитъка, разгъна ги един по един и прочете имената на всеки от затворниците на висок глас.

Колко много приличаше магистратът на Ерту в този момент, церемониалмайстор на цялото отвратително зрелище, онзи, който издаваше заповедите и измисляше мъченията! Дори гласът му звучеше като гласа на демона — гърлен, режещ, нечовешки.

— Ще ви разкажа една история — започна Джаркхелд. — История за подла измяна и предадено приятелство, за гнусна алчност и грозен опит за убийство. Този мъж — тук магистратът посочи Крийпс Шарки, — този мъж ми я разказа до последната подробност и тя се оказа толкова чудовищна, че оттогава сънят ме напусна.

И той повтори всяка дума, изречена от Шарки. Идеята била на Морик, излъгал бе долният пират. Морик и Уолфгар били подлъгали Дюдермонт на онова открито място, за да може Тий-а-никник да го прониже с отровната си стреличка. Морик трябвало да стори същото, само че с друга отрова, за да не могат свещениците да спасят доблестния капитан, но градската стража пристигнала твърде бързо и той не успял да изпълни пъкления си план. През цялото време Крийпс Шарки се мъчел да откаже съзаклятниците от черния им план, ала не посмял да каже нищо на никого от страх пред Уолфгар — варваринът го бил заплашил, че ще му откъсне главата и ще я изхвърли в океана, дори да се наложи да я рита през всички лускански улици.

Голяма част от зяпачите в един или друг момент бяха станали жертва на бруталния начин, по който Уолфгар въдворяваше ред в „Кривата сабя“, и сега никак не им бе трудно да повярват на тази част от историята.

— И четиримата сте обвинени в съзаклятие, целящо подлото убийство на почитаемия капитан Дюдермонт, гост, радващ се на най-голямо уважение в нашия град — заяви Джаркхелд, когато свърши с разказа си.

При тези думи се надигна същински ураган от викове и обиди. Джаркхелд ги остави да утихнат и продължи:

— Обвинени сте също така в нанасянето на сериозна телесна повреда на същия. Законът и правдата ни повеляват да ви дадем възможност да отговорите на тези обвинения.

И той пристъпи към Крийпс Шарки:

— Правилно ли предадох разказа ти?

— Напълно, ваша милост, напълно — угоднически отвърна пиратът. — Те бяха, те го направиха!

Мнозина от зяпачите не можаха да сдържат изпълнените със съмнение възгласи, други се изсмяха подигравателно — толкова жалко и неубедително прозвучаха думите му.

— Крийпс Шарки — невъзмутимо продължи Джаркхелд. — Признаваш ли вината си по първото обвинение?

— Невинен съм! — заяви пиратът, убеден, че след сътрудничеството му най-лошото от карнавала ще му се размине.

Твърдението му бе удавено в буря от викове и хули.

— Признаваш ли вината си по второто обвинение?

— Невинен съм! — решително отвърна Шарки и отправи широка, беззъба усмивка на съдията.

— Виновен! — провикна се една старица. — Виновен е и заслужава да умре от най-страшна смърт, задето се мъчи да натопи останалите!

Мнозина от зяпачите надигнаха гласове в подкрепа на старицата, ала Крийпс Шарки продължи да се хили самоуверено. Джаркхелд пристъпи към тълпата и вдигна ръце, за да ги накара да замълчат. Когато всички утихнаха, той заговори:

— Разказът на Крийпс Шарки ми помогна да докажа вината на другите трима и затова му обещахме да бъдем снизходителни.

При тези думи множеството зашумя недоволно, разнесоха се неодобрителни възгласи и освирквания.

— Заради честността му и заради уверенията му, неоспорени от неговите съучастници, че не е бил пряко замесен в покушението.

— Аз ще ги оспоря! — извика Морик и тълпата ревна.

Джаркхелд кимна и един от палачите стовари тежката си сопа в стомаха на Разбойника.

Последваха нови освирквания, ала Джаркхелд вдигна ръка за втори път и въдвори тишина. Усмивката на Крийпс Шарки стана още по-широка.

— Обещахме му да бъдем снизходителни — повтори магистратът и махна, сякаш искаше да каже, че нищо не може да се направи. — Ето защо смъртта му ще бъде бърза и милостива.

Усмивката на Шарки се стопи като да го бяха попарили с вряла вода, а неодобрителните викове отстъпиха място на същински ураган от възторжени възгласи.

Колената на пирата омекнаха и той едва не падна, ала тъмничарите го уловиха от двете страни и без да обръщат внимание на отчаяните му протести, го отведоха до един дървен блок и го накараха да коленичи.

— Невинен съм! — крещеше Шарки, но възражението приседна на гърлото му, когато един от пазачите блъсна главата му върху дръвника.

Едър палач с огромна секира в ръце пристъпи напред.

— Ударът няма да е чист, ако мърдаш — предупреди друг от тъмничарите.