Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

• Название: Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
• Автор: Патрик Ротфус
• Жанр: Прочая старинная литература

---

учтива благодарност и след това вдигна ръце.

— Готов ли си?

Кимнах несигурно и също вдигнах ръце.

Не бях готов. Селийн се стрелна напред и ме свари неподготвен. Ръката ѝ замахна в

юмрук право към слабините ми. Инстинктивно приклекнах и тя ме уцели в корема.

За щастие по това време вече знаех как да поемам удари и месецът сериозни тренировки

бе превърнал корема ми във възел от мускули. Въпреки това се почувствах така, сякаш някой

е хвърлил камък по мен, и разбрах, че до вечерта ще ми излезе синка.

Приклекнах и ритнах с крак към нея за проба. Исках да видя доколко се плаши и се

надявах да я накарам да отстъпи, за да мога да възстановя равновесието си и да се

възползвам по-добре от по-дългите си крайници.

Оказа се, че Селийн изобщо не е плашлива. Тя не отстъпи. Вместо това се плъзна покрай

крака ми и ме удари право в мускула точно над коляното.

Нямаше как да не се олюлея, когато кракът ми отново се спусна надолу, и загубих

равновесие, а Селийн беше достатъчно близо, за да се качи отгоре ми, ако иска. Тя събра

ръце, стъпи здраво на краката си и ме удари с „вършеене на жито“. Силата на удара ѝ ме

събори назад.

Благодарение на дебелата трева приземяването не беше твърдо. Претърколих се, за да

спечеля малко разстояние, и се изправих отново. Селийн ме последва и направи „хвърляне

на светкавица“. Беше бърза, но аз имах по-дълги крака и успявах да отстъпя или да блокирам

всички удари, които ми нанесе. Тя се престори, че се готви да ме изрита и аз се подведох,

като ѝ дадох възможност да ме уцели точно над коляното, на същото място като преди.

Олюлях се, но този път не залитнах, вместо това пристъпих встрани и се отдръпнах.

Селийн продължаваше да ме преследва безмилостно и нетърпеливо. И понеже бързаше, се

откри.

Ала въпреки натъртванията и падането ми по нейна вина не можех да се насиля да ударя

с юмрук такова дребно момиче. Знаех колко силно мога да ударя Темпи или Вашет, но

Селийн беше толкова мъничка. Страхувах се, че мога да я нараня. Не беше ли казала Вашет,

че всеки отговаря за безопасността на другия?

Вместо това аз я сграбчих в „пълзене по желязо“. Лявата ми ръка пропусна, но дългите,

силни пръсти на дясната се сключиха около тънката ѝ китка. Хватката ми не беше правилна,

но сега всичко беше въпрос на сила и нямаше как да не спечеля. Вече бях хванал китката ѝ,

оставаше само да сграбча рамото ѝ и щях да ѝ приложа „спящата мечка“, преди…

Селийн направи „отскубване от лъва“. Но това не беше версията, която аз бях учил. При

нейната се използваха и двете ръце, които удариха и извиха моята толкова бързо, че тя

остана празна и ме заболя още преди да се усетя. След това хвана китката ми, дръпна я и

ритна крака ми с едно плавно движение. Наклоних се, поддадох и тя ме просна на земята.

Това приземяване не беше меко, а по-скоро като разтърсващо сгромолясване върху

тревата. Не бях напълно зашеметен, но това нямаше значение, защото Селийн просто се

протегна и ме потупа два пъти по главата. С това тя искаше да покаже, че ако пожелае, може

лесно да ме събори в безсъзнание на земята.

Претърколих се в седнало положение. Болеше ме на няколко места и гордостта ми беше

наранена. Не беше чак толкова наранена обаче. Времето, което бях прекарал с Темпи и

Вашет, ме бе научило да оценявам чуждото умение, а кетанът на Селийн беше наистина

превъзходен.

— Никога преди не съм виждал тази версия на „отскубване от лъва“ — казах аз.

Селийн се усмихна съвсем леко, но достатъчно, за да зърна за миг белите ѝ зъби. В

безстрастния свят на адемците това беше като слънце, надникващо иззад облаците.

— Тя е моя — обяви момичето. Изключителна гордост. — Аз съм я измислила. Не съм

достатъчно силна, за да използвам обикновеното „отскубване от лъва“ срещу майка ми или

някой по-едър от мен като теб.

— Би ли ми я показала? — попитах я.

Селийн се поколеба, сетне кимна, пристъпи напред и протегна ръка.

— Хвани китката ми.

Направих го, като я стиснах здраво, но не прекалено силно.

Тя го направи отново като някакъв магически номер. Двете ѝ ръце се раздвижиха

светкавично и ръката ми отново се оказа празна и ме болеше.

Протегнах отново ръка. Веселост.

— Имам бавни варварски очи. Можеш ли да го направиш отново, за да се науча?

Селийн отстъпи назад и сви рамене. Безразличие.

— Да не съм твоя учителка? Трябва ли да дам нещо свое на варварин, който не успя да ме

удари дори веднъж по време на битка? — Тя вирна брадичка и погледна към въртящото се

дърво меч, но очите ѝ ме стрелнаха закачливо.

Изкикотих се, изправих се и отново вдигнах ръце.

Селийн се засмя и се обърна с лице към мен.

— Давай!

Този път бях готов и знаех на какво е способна тя. Не беше някакво си нежно цвете. Беше

бърза, смела и агресивна.

Затова аз поех офанзивата, като се възползвах от дългите си ръце и крака. Замахнах с

„танцуващата девица“, но тя отскочи встрани. Не, по-правилно е да кажа, че се плъзна

встрани от мен, като дори и за миг не загуби равновесие, докато краката ѝ се носеха плавно

през високата трева.

След това внезапно смени посоката и ме хвана в движение, докато пристъпвах. Престори

се, че замахва с юмрук към слабините ми и след това леко наруши равновесието ми с

„обръщане на воденичен камък“. Олюлях се, но успях да се задържа на крака.

Опитах се да възстановя равновесието си, но тя отново ме докосна с „обръщане на

воденичен камък“, след това го направи пак. И пак. Всеки път ме избутваше само с по

няколко сантиметра, но така ме принуждаваше да отстъпвам безпомощно, докато накрая не

успя да постави крака си зад моя, спъна ме и аз се строполих по гръб.

Преди още да се ударя в земята, тя вече беше сграбчила китката ми и скоро ръката ми

беше здраво приклещена в „бръшлян върху дъб“. Зарових лице в тревата, докато усещах

неприятен натиск в китката и рамото си.

За миг се зачудих дали да не опитам да се освободя, но това беше само за миг. Бях по-

силен от нея, но точно в това бе смисълът на позициите като „бръшлян върху дъб“ — да

упражняват натиск върху крехки части на тялото. За това не се изискваше кой знае каква

сила.

— Предавам се — казах аз.

Това беше лесно за казване на адемски — „Вех.“ Лесна за изричане дума, когато си

задъхан, уморен или изпитваш болка. Напоследък доста бях свикнал да я казвам.

Селийн ме пусна и отстъпи встрани, като ме наблюдаваше как сядам.

— Ти наистина не си много добър — с жестока искреност заяви тя.

— Не съм свикнал да удрям малки момичета — оправдах се аз.

— Как ли би могъл да свикнеш — засмя се тя. — За да свикнеш с нещо, трябва да го

правиш отново и отново. Предполагам, че никога не си удрял жена.

Селийн протегна ръка. Поех я изтънчено, както се надявах, и тя ми помогна да се

изправя.

— Искам да кажа, че там, откъдето идвам, не се смята за правилно да се биеш с жена.

— Не разбирам — каза тя. — Не позволяват ли на мъжете да се бият на същото място

както и жените?

— Искам да кажа, че през по-голямата част от времето нашите жени не се бият —

обясних аз.

Селийн завъртя китката си, отвори и затвори пръстите си, сякаш бе изцапала дланта си и

сега разсеяно се опитваше да я изчисти. Това беше жестът, който означаваше недоумение —

един вид объркано набръчкване на челото.

— Как подобряват своя кетан, ако не се упражняват? — попита тя.

— Там, откъдето идвам, жените изобщо не практикуват кетан.

Очите ѝ се присвиха и след това просветнаха.

— Искаш да кажеш, че техният кетан е таен? — каза тя, като използва атуранската дума

за „таен“.

Макар лицето ѝ да беше спокойно, тялото ѝ вибрираше от вълнение.

— Кетан, който е известен само на тях и който не е позволено да виждат мъжете. —

Селийн посочи към пейката, където нашите учители седяха, без да ни обръщат внимание. —

Вашет има нещо такова. Много пъти исках от нея да ми го покаже, но тя не пожела.

— Вашет знае друг кетан? — учудих се аз.

Селийн кимна.

— Тя е била обучавана в пътя на радостта, преди да дойде при нас. — Тя погледна към

Вашет така, сякаш искаше да разкрие тайната ѝ с усилие на волята. — Някой ден ще отида

там и ще го науча. Ще отида навсякъде и ще науча всички кетани, които съществуват. Ще

изуча скритите пътища на панделката и веригата и на движещото се езеро. Ще науча