Unknown - Матю Райли Летящ старт

• Название: Матю Райли Летящ старт
• Автор: Unknown
• Жанр: Прочая старинная литература

---

Шеста частСмъртта на Джейсън Чейсър

Последният етап от Италианското бяганеВенеция II, Италия

Взривът на ямахата на Камико Идеки, след като се блъсна в повредения «Аргонавт II» на Джейсън Чейсър със 700 км/ч, отекна в цяла Италия — на всяка трибуна, във всеки дом, във всяка радио- и телевизионна станция.

Цели двайсет секунди нито един човек в Италия не проговори.

Хората просто гледаха призрачната сцена с ужас.

Където допреди секунди имаше два болида, сега се виждаше само облак черен пушек.

Никой не можеше да повярва.

Джейсън Чейсър и неговият по-малък брат Бъг — двете момчета от Международното училище за пилоти, които бяха спечелили сърцата на феновете с решимостта си никога да не се отказват, децата, които бяха победили Фабиан по време на прекрасното показно състезание — бяха загинали.

Убити в ужасяващ огнен ад.

Хенри и Марта Чейсър, които гледаха състезанието от една летяща над финала трибуна, изпаднаха в шок.

Не можеха да помръднат, не можеха да дишат, не можеха да откъснат очи от кълбящия се над водата облак дим — облака дим, в който се бяха превърнали техните момчета.

— О, не… — извика Марта. — О, боже, не!

Хенри успя само да прошепне:

— Хайде, Джейсън, кажи ми, че си успял да се измъкнеш… Моля те, кажи ми, че си успял да се измъкнеш…

Спасителните екипи потеглиха от брега, надули сирени и с мигащи лампи.

Стигнаха до кълбящия се облак дим точно в мига, когато две дребни фигурки изскочиха на повърхността на метри от гъстия черен пушек.

Джейсън и Бъг!

Хенри и Марта ахнаха.

Тълпата, която беше потънала в мълчание пред лицето на смъртта, се развика от радост.

Спасителните екипи свърнаха към двете момчета, чиито глави се полюшваха на повърхността. Всички телевизионни камери в района ги даваха в близък план — но ставаше нещо лошо.

Бъг махаше трескаво… но Джейсън изобщо не помръдваше.

Трийсет секунди по-рано:

«Аргонавт II» е в Канале Гранде само сто метра преди финала. Преобърнат. Джейсън изплува и вижда ямахата на Камико Идеки да се носи право към него. Поема си въздух и се гмурва под водата, за да спаси Бъг.

След четири секунди болидът на Идеки се стоварва върху «Аргонавт II». Буум.

А под водата…

Под водата Джейсън вижда, че ключалката на колана на Бъг е заяла. Няма да могат да се измъкнат преди предстоящия сблъсък.

Така че през четирите секунди на разположение Джейсън прави единственото, което успява да измисли.

Обкрачва седалката на Бъг — на практика сяда върху брат си — и дърпа лостчето на катапулта.

Руууум!

Поток от бързи мехурчета се отдалечава от обърнатия «Аргонавт II» — седалката на Бъг катапултира в обратната посока — надолу в зелено-синия воден свят, с двамата братя на нея — само частица от секундата преди болидът им да бъде ударен от ямахата и да избухне в кълбо от пламъци и черен дим.

Водата «улавя» катапултиралата седалка при полета ѝ към дъното и забавя летежа на момчетата до трийсет метра под повърхността.

Бъг още бълва мехурчета.

А Джейсън дърпа закопчалката на колана му и внезапно — щрак! — тя се отваря.

Бъг се измъква от седалката… и вижда, че Джейсън не се движи. Улавя го и почва да гребе и да рита към повърхността.

Изплуват. Бъг няма как да знае, че дробовете на брат му са пълни с вода — вода, която е нахлула през отворената му уста, докато са летели надолу в синия сумрак.

Изскачат на повърхността едновременно и Бъг започва да ръкомаха неистово, та някой да дойде, някой, който може да спаси изпадналия в безсъзнание негов брат, рискувал живота си, за да спаси неговия.

Джейсън сънуваше.

Съзнанието му бързаше през мимолетни образи.

Как го качват на магнитен хеликоптер — крещящи гласове — някой натиска гърдите му — полет над Венеция II, ярко слънце, след това рязко кашляне и повръщане — изхвърля водата гърдите си… започва да диша — вдишва и издишва — прекрасен, сладък, великолепен въздух… после мрак.

Гласове в сънищата му: «Ще се оправи, господин Чейсър» — казва спокоен мъжки глас. — «Сега спи спокойно. Можете да отидете в хотела. Ще ви повикаме, когато се свести».

«Няма да ходя никъде, докато синът ми не се свести» — казва Хенри Чейсър.

Баща му остана при него.

Джейсън отново заспа.

Тогава започнаха кошмарите.

Всички бяха, как катастрофира с висока скорост.

Удря се в скалите до входа на тъмна пещера.

Блъска се в крайбрежните скали до спортното училище.

И най-лошият от всички — най-често повтарящият се кошмар — как лети към водата в Канале Гранде, как колата му е извън контрол, защото кормилото не работи.

И както се случва винаги при кошмарите, частица от секундата преди да се удари във водата, очите му се отварят широко и той открива, че е в леглото, останал без дъх и окъпан в пот.

А после — кога? — слънчевите лъчи го погалиха по лицето и Джейсън се събуди.

И погледът му веднага попадна върху баща му, който седеше до леглото му, вторачен в него, и му се усмихваше.

— Здрасти, сине.

— Здрасти, тате. — Гърлото на Джейсън беше пресъхнало. Той премигна и се надигна. — Колко дълго бях в безсъзнание?

— Почти два дни.

— Два дни…

— Цяла Италия чака да чуе, че си добре. Ти си герой, защото спаси брат си, без да мислиш за себе си. Сине, много се гордея с теб. Много. Можеше да избягаш, но не го направи. Не изостави брат си.

Прегърна го и добави:

— Браво, момче!

Марта Чейсър и Бъг влязоха първи, а след тях Сали Макдъф и Сиракюз.

Марта прегърна Джейсън и го целуна, Бъг също го прегърна и му прошепна нещо.

— Няма нищо, брат ми. Ти също нямаше да ме зарежеш.

— Здрасти, герой — каза Сали. — Трябва да кажа, че когато губиш, го правиш много стилно. Обичаш да излизаш от играта с гръм и трясък, нали? Макар че съобщенията за смъртта ти са силно преувеличени.

И му подаде брой от италианския всекидневник «Кориере Дела Сера» със заглавие на първата страница «Смъртта на Джейсън Чейсър» и снимка, на която се виждаше как ямахата на Камико Идеки се стоварва върху безпомощно преобърнатия «Аргонавт II».

— Очевидно от редакцията са приготвили два варианта на днешната първа страница: единия с твоята смърт, а други — че си жив. Станала е някаква грешка и са отпечатали хиляда броя със съобщението, че си умрял. Смятам да дам да я рамкират.

Джейсън се изкиска и попита:

— А как приема случилото се господин Ломбарди?

— Отначало беше ужасен, че може да умреш, след като си карал една от колите на отбора. Но после, когато му съобщиха, че си добре…

— Къде е той? — избоботи гръмогласно някой в коридора.

И Умберто Ломбарди влезе в стаята. Гледаше страшно.

— Къде е младежът, който съсипа колата ми?!

Джейсън потъна във възглавницата: не беше сигурен дали Ломбарди се шегува, или не.

Ломбарди спря пред леглото му… и гневното му лице разцъфна в широка усмивка.

— Млади Чейсър, просто искам да науча какво е усещането, когато съсипеш «Ферари» за трийсет милиона долара!

— Съжалявам, господин Ломбарди.

— Глупости. Беше застраховано, а аз обичам да измъквам пари от застрахователните компании! Бог ми е свидетел, плащам им достатъчно премии. Обаче ти, момче, си герой! Което значи, че ме превърна в човек, който наема герои. Надявам се, че няма да ти се зловиди малко да се покъпя в отразената светлина на твоя триумф.

— Колкото искате, сър. И все пак съжалявам за колата.

— Хич не го мисли — повтори Ломбарди с усмивка. — Колите идват и си отиват, но младежи като теб — и му намигна — се появяват веднъж в живота.

Обаче Джейсън не можеше да престане да мисли за станалото.

Нито да намери покой.

Поиска копие на диск от видеото от последните минути на състезанието и гледаше катастрофата отново и отново.

Видя как болидът му надмина реното на Труво — и стигна на пето място — след това видя как взима последния ляв завой, как се накланя, за да мине под моста… и как задният му спойлер избухва.

Гледаше ужасен как черно-жълтото «Ферари» се завърта, стоварва се във водата и се преобръща.

А след това ямахата се стовари върху него.

Буум!

По дяволите, какво можеше да се е случило със задния спойлер? Какво можеше да е причинило тази експлозия?

Беше ужасно странно. А след като от «Аргонавт II» не беше останало нищо, нямаше как да инспектират останките.

Обаче Джейсън знаеше със сигурност едно — че задните спойлери не експлодират просто така. Разбира се, спойлерът можеше да бъде строшен при сблъсък и да падне във въздушната линия на дюзите на колата, но подобни неща бяха редки, а по всичко личеше, че задният му спойлер не е бил повреден по никакъв начин.

Беше избухнал просто ей така.

Беше му повече от ясно, че някой е повредил колата му умишлено, за да го елиминира от Италианското бягане.