Unknown - Матю Райли Летящ старт

• Название: Матю Райли Летящ старт
• Автор: Unknown
• Жанр: Прочая старинная литература

---

И искаше — не, трябваше — да разбере кой го е направил.

В един момент, докато гледаше записа за хиляден път, майка му почука на вратата.

— Джейсън… Имаш… гостенка.

Дръпна се настрани…

… и Джейсън видя Дидо: стоеше плахо в коридора зад гърба на майка му.

Усмихна ѝ се широко.

— Здрасти.

— Влизай, миличка — каза Марта и си тръгна.

Дидо влезе предпазливо в болничната стая на Джейсън.

— Как си?

Само като я зърна, Джейсън се почувства много по-добре.

Скот Сиракюз му каза как стоят нещата в спортното училище.

Преди да дойде в Италия за състезанието от Големия шлем, Джейсън беше на четвърто място в училищния шампионат. През седмицата на Италианското бягане беше пропуснал три старта. Обаче сега, след като беше в болницата, щеше да пропусне най-малко още един.

Класирането изглеждаше така:

Джейсън се удиви.

Пропускането на само три състезания го беше запратило от 4-то чак на 8-о място. Разбира се, Зейвиър си оставаше първи — нали беше натрупал толкова голяма преднина, преди да заминат за Европа.

Джейсън много добре осъзнаваше, че само класиралите се на първите четири места ще получат покана за участие в Ню Йорк Чалънджър през есента. Разследването трябваше да почака. Беше дошло време да се връща в Международното училище за пилоти.

Тъкмо си беше събрал багажа, за да напусне болницата, когато една от сестрите донесе писмо.

— Току-що пристигна. — И му го подаде.

Джейсън отвори плика и се намръщи. В писмото пишеше:

«Е? Как са кошмарите?

Момченце, не си ври носа, където не ти е работа.»

Много здраве, Фабиан.

Международното училище за пилоти

Хобарт, Тасмания

Джейсън се върна в спортното училище и установи, че по време на краткото му отсъствие светът изобщо не е спрял да се върти.

Уроците в класните стаи продължаваха; боксовете гъмжаха от тренировки; коли се стрелкаха насам-натам; летяха по магистралите, водещи във вътрешността, или с рев заобикаляха залива Сторм.

Още два дни му беше забранено да се състезава, така че можеше да посещава само учебните часове.

На обяд в столовата на училището Ериъл Пайпър дойде и седна при него.

— Добре дошъл! — И го потупа по рамото. — Единственият пилот на света, който е достатъчно луд да катапултира надолу! Как си?

— Всеки ден все по-добре — отговори Джейсън. — Нямам търпение да се върна на пистата.

— Искам отново да ти благодаря, че ми позволи да се изправя срещу Фабиан! — каза Ериъл. — Беше много яко от твоя страна!

— Реших, че заслужаваш възможността да му го върнеш.

Ериъл се усмихна.

— Джейсън, нямаш представа какво въздействие имаше това състезание върху мен… и върху момичетата по цял свят! Трябва да видиш пощата ми. Стотици момичета искат да станат пилоти. И се радват, че победих Фабиан. Това е оказало въздействие. Благодаря ти.

— Няма защо. И аз ти благодаря, че можах да потренирам на спокойствие — отговори Джейсън. — Както виждам, добре си се състезавала и тук, в училището. На кое място си в класирането? На пето?

— Аха. — Ериъл се ухили. — Една победа, едно второ и едно седмо място. Двайсет и три точки за три състезания. Това състезание срещу Фабиан ми върна радостта и желанието за победа. Сега съм на пето, но важни всъщност са първите четири. Искам да отида в Ню Йорк.

Джейсън кимна и се зарадва на блясъка в очите ѝ. Старата Ериъл се беше върнала.

Огледа столовата и забеляза, че по време на отсъствието му май са се оформили нови приятелства: Хорейшо Уонг седеше до Барнаби Бейкър на масата на Зейвиър Зонора. Там беше седнал и младият мексикански пилот Хоакин Кортес. В момента учителят на Зейвиър Зороастро говореше на Уонг и Кортес и двамата слушаха внимателно и от време на време кимаха.

Ериъл също ги погледна и каза:

— Да, докато те нямаше, Зороастро и Барнаби Бейкър доста поработиха за изграждане на група. Много. От седмица всеки ден обядват с Уонг и Кортес. А преди два дни Зороастро вечеря с твоя другар по отбор Айзая Уошингтън.

— И какво според теб означава това?

— Наближава краят на сезона. Още нищо не е решено. Трябва да се спечелят четирите места за Ню Йорк. Състезанията ще стават по-тежки, а и по-дълги, още по-изтощителни. Не бива да забравяш, че последните десет състезания се провеждат по правилника на професионалните: навсякъде има размагнетизиращи ивици и мъртви зони, финалът е чак като прекосиш линията. Джейсън, влизаме в един нов свят и си мисля, че Зороастро и неговите момчета изграждат стратегически съюзи. Имам чувството, че нещата тук, в училището, ще станат много, много сериозни.

Ериъл, разбира се, беше права.

На следващия ден Джейсън, Сали и Бъг седяха на трибуната и гледаха Състезание 41. Беше разочароващо само да гледаш, но за щастие това беше последното състезание, в което щяха да са само зрители. Лекарите бяха разрешили на Джейсън да участва в Състезание 42.

С тях седеше и Дидо.

Последните седмици от училищния шампионат съвпадаха с ваканцията ѝ и тя беше дошла в Тасмания да подкрепя отбора «Аргонавт».

Точно както беше предсказала Ериъл, Състезание 41 беше много оспорвано — шампионатът на училището беше станал с една степен по-напрегнат.

Също така това беше първото участие на Зейвиър Зонора в училищно състезание след впечатляващото му класиране на четвърто място в Италианското бягане.

Черния принц беше на висота.

Спечели убедително надпреварата, което накара мнозина да отбележат, че участието в професионалното надбягване го е направило по-корав и по-добър пилот, ако това изобщо беше възможно.

След състезанието Сали и Бъг тръгнаха напред, за да вечерят, и оставиха дискретно Джейсън и Дидо сами на трибуната.

— Е — започна Дидо, — сигурно нямаш търпение да караш отново.

— Не точно.

Дидо го погледна изненадано.

— Не изгаряш ли от нетърпение да излезеш на пистата?

— Искаш ли да чуеш нещо смешно? Никога не ме е било страх да се кача на летящ болид… наистина никога. До днес.

Дидо направи гримаса, но не каза нищо.

Джейсън извърна глава и прехапа устна, сякаш се колебаеше дали да сподели с нея, или не.

Реши да рискува.

— Дидо, всички предполагат, че съм безстрашен. Че не ме е страх от високите скорости и че умирам от нетърпение да се върна на пистата. Но аз не съм безстрашен. И никога не съм бил. Страхът предизвиква адреналина, а адреналинът ме прави добър пилот. Но точно сега съм изплашен. Изплашен до смърт да се върна в «Аргонавт».

— Какво искаш да кажеш?

— Всяка нощ сънувам кошмари как задният ми спойлер избухва или как някой състезател го откъсва, а аз губя контрол над колата и катастрофирам. Не че вече не съм катастрофирал. Дори много пъти. Но всеки път, когато катастрофирах, знаех причината. Обаче в Италия изгубих задния си спойлер, без да успея да разбера причината. Изгубих контрол и не зная защо. Преди обичах скоростта, обичах състезанията. Но сега… вече не съм толкова сигурен. Страх ме е да седна отново зад волана, а още повече ме е страх, че ще се проваля и ще предам семейството си и съотборниците си. — Обърна се към нея. — Дидо, случилото се в Италия ме промени. Не съм сигурен, че ще съм такъв състезател, какъвто бях…

Тя настойчиво се вгледа в него.

След това нежно го хвана за ръка.

— Знаеш ли какво ми каза веднъж чичо ми за героите? Героят не е човек, който никога не изпитва страх. Не. Героят е човек, който действа дори когато го е страх. Джейсън, не си оказвай сам прекалено голям натиск. Не бързай. Стъпка по стъпка. И трябва да знаеш следното: мисля, че можеш да се справиш.

И тя бързо се наклони към него и го целуна по бузата.

След това се отдалечи с танцови стъпки надолу по стъпалата на трибуната. Джейсън гледаше смаяно след нея.

Състезание 42 (Суперспринт)

Състезателно време: 29 мин. 32 сек.

Обиколка: 29 от 50

В Обиколка 29 на Състезание 42, след като и двамата се стрелнаха по южното крайбрежие на Тасмания с максимална скорост, Хорейшо Уонг свърна диво — и необяснимо защо — напряко на задницата на Джейсън и сряза като с нож задния му спойлер. Той се пръсна на хиляди парченца, а Джейсън изгуби контрол точно както в Италианското бягане.

При 795 км/ч.

Това, че Уонг беше цяла обиколка назад от Джейсън и на практика отпаднал от състезанието, правеше нещата още по-лоши. Той трябваше просто да направи път на «Аргонавт» да го задмине. Вместо това удари Джейсън право в задния спойлер.

Уонг поднесе рязко наляво, но успя да спре безопасно благодарение на една от мъртвите зони.

Обаче Джейсън отхвръкна надясно и после надолу, понесе се ужасен към океанските вълни.

Опитваше се да направи нещо с волана, но без резултат. Натисна педала за дюзите и се опита да отклони болида — и някак си успя да прекара «Аргонавт» по размагнетизираща ивица и по този начин намали магнитната мощност.