Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем

• Название: Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем
• Автор: Татьяна Макарова
• Жанр: Языкознание

Учебное пособие «Български език. Дарът от слънцето» является продолжением учебника для начинающих «Български език. Първи стъпки». Изучающим болгарский язык представляется возможность отправиться в «свободное плавание» по страницам фольклорных произведений. Без теории и объяснения грамматики. Тексты даны с переводом, словарем, задания – с ответами для самопроверки.

---

Дома ее мать визжала от радости: «Давай, мое умное чадо, посмотрим, что там внутри!»

И как только закрыла двери и занавесила окна, госпожа трясущимися руками открыла крышку бочонка. Но изнутри вырвался целый рой ос и погнал двух злых женщин. Начали их жалить везде: и в руки, и в щеки, и в нос, и в уши. Так их изжалили, что Иванка и ее мать опухли, стали как бочки. Целых три недели не смели показаться перед людьми.

Гатанки за животни

Стойко ходи по поле със сто кола на рамо.

От бял камък се ражда, цял свят събужда. Хем певец, хем борец.

Нищо не е изгубила Тодора, а цял ден рови из двора.

По земята рядко ходи, из облаците все броди.

Лекокрила самовила със опашка като свила.

На безценен камък седи, чудни песни реди.

Зла Мила на шарен кравай се свила.

Денем и нощем все работа има.

Гониш го – търчи, спреш се – стърчи, влиза в дупка – мълчи.

Няма рало, ни мотика, а все оре и копае.

Лежи волът на двора, рогата му в обора.

Защо ли никой не ми казва «Скъпи»? Защо ли никой не ме чувства мил? Защо в реката никой не се къпе? А всеки вика: Бягай идее.

Дългокрака птица на пролет идва.

Розово с копитца.

По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/

Отговори

Тя слугуваше в една голяма господарска къща.

Отиде в гората.

Стопанката на къщата – една стара рунтава мецана.

Подреди леглото, премете, накладе огъня, седна и надяна хурката си. Завъртя вретеното. От време на време тя поглеждаше към делвите, но не се реши да ги отвори.

Вместо мед извади шепа жълтици.

Отвори долапите, пъхна се под леглото, разхвърля дрехите, най-сетне зърна делвите, стъпи на едно столче и протегна ръка.

Цели три седмици те не посмяха да се покажат пред хората.

Гатанки: Козата. Крокодил. Прасенце. Щъркелът. Таралежът. Петелът. Кокошката. Орелът. Лястовицата. Славеят. Усойницата. Кучето. Лалугерът. Къртицата. Охлювът. Крокодил. Щъркелът. Прасенце.

Човекът и лъвът – Человек и лев

Един човек сечал дърва в гората. Лъвът дошъл при него и рекъл:

– Ей, човече, хайде да се преборим! Ако те надвия аз – ще те изям, ако пък ти ме надвиеш – ти ме изяж. Човекът рекъл:

– Ако искаш да си мерим силите, лъвчо, няма защо да се борим. Ето тук това дебело дърво – дай да го сечем.

– Добре – съгласил се лъвът. – Аз с корен ще го измъкна!

Човекът взел брадвата и с няколко удара отсякъл дървото. А лъвът забивал зъбите, ноктите, борил се с дървото, изкъртил си зъбите и пак нищо не направил.

– Видя ли, лъвчо, че аз съм по-силен от тебе? – попитал човекът. – Аз отсякох дървото, ти не можа. Искаш ли сега да свирим и да видим кой ще надсвири.

– Най-напред ме научи да свиря! – рекъл лъвът.

– Ще те науча, лъвчо, ама за тебе трябва друга свирка.

– Направи ми, човече, свирка! – рекъл лъвът.

Човекът взел едно доста дебело дърво, ударил го с брадвата, та малко го разцепил, турнал едно дървено клинче, та да държи цепнатините поотделно, и рекъл на лъва:

– А сега турни си тук предните крака, нали те са ти ръце?

Лъвът турнал нозете си в цепнатините, човекът измъкнал клинчето и дървото стиснало здраво лъва. Лъвът не могъл да изтърпи тия болки, опитал се да измъкне нозете си, но напразно – дървото стягало. Той пищял, ревал от болки и молил човека да го пусне. Човекът го пуснал.

– Е, човече, дотук ти си по-силен – рекъл лъвът. – Хем си по-силен, хем си по-хитър и умен. Но аз искам да премерим силите си още веднъж. Хайде да прескочим този ров.

Пред тях имало един доста голям ров, пълен с вода. Човекът погледнал, погледнал, па рекъл:

– Бива, лъвчо! Само че аз ще взема и третия си крак и ще скачам, аз имам три крака, а ти имаш четири!

– Вземи, човече, и рипай с третия крак! – заповядал лъвът.

Човекът грабнал една голяма тояга, изсилил се на овчарски скок и прехвърлил рова. След него се изсилил лъвът. Скочил и паднал в средата на рова. Той бил дълбок, широк и пълен с вода, та лъвът се удавил.

Така оттогава човекът останал най-силен, защото побеждавал враговете си с ум и разум.

Отговорете на въпросите:

Какво рекъл лъвът, когато дошъл при един човек в гората?

Какво направил лъвът с дървото?

Какъв бил ровът?

Какъв останал човекът оттогава?

Преразказ на приказката на руски език

Один человек рубил деревья в лесу. Лев пришел к нему и сказал: «Эй, человек, давай поборимся! Если я тебя поборю, то я тебя съем, если ты меня поборишь – ты меня съешь.

Человек ответил: «Если хочешь помериться силами, лев, нам не нужно бороться. Вот здесь есть толстое дерево, давай его срубим».

«Хорошо, – согласился лев. – Я его с корнем вырву!»

Человек взял топор и несколькими ударами срубил дерево. А лев и зубами, и ногтями боролся с деревом, сточил все зубы, но ничего не сделал.

«Видишь ли, лев, что я сильнее тебя? – спросил человек. – Я срубил дерево, а ты не можешь. Хочешь посвистим, и тогда увидим, кто кого пересвистит».

«Сначала научи меня свистеть!» – сказал лев.

«Я тебя научу, лев, но тебе нужна дудка».

«Сделай, мне, человек, дудку!» – сказал лев.

Человек взял одно довольно толстое дерево, ударил его топором, разделил его немного, воткнул деревянный клин, чтобы трещину разделить, и сказал льву: «А сейчас ставь сюда передние лапы, они ведь тебе как руки?»

Лев поставил лапы в трещины, человек вытащил клин и дерево сильно стиснуло льва. Лев не мог вытерпеть боли, пытался вытащить свои лапы, но напрасно – дерево их стянуло. Он кричал, ревел от боли и просил человека его отпустить. Человек его отпустил.

«Эх, человек, до этого времени ты был сильнее, – сказал лев, – не столько сильнее, сколько хитрее и умнее. Но я хочу померяться силами еще раз. Давай перепрыгнем через этот ров».

Перед ними был один довольно большой ров с водой. Человек посмотрел, посмотрел, да и сказал: «Давай, лев! Только я возьму свою третью ногу и будем прыгать, у меня будет три ноги, а у тебя четыре!»

«Бери, человек, и прыгай с третьей ногой!» – сказал лев.

Человек схватил большую палку, собрался изо всех сил и перепрыгнул ров. После него собрался с силами лев. Прыгнул и попал в середину ямы. Яма была глубокая, широкая и наполненная водой, поэтому лев утонул.

С того времени человек считается самым сильным, потому что побеждает врагов умом своим и разумом.

Гатанки за природата

Двама братя денем и нощем се гонят и пак не могат да се стигнат.

Снага няма, а се движи, къде ходиш – все по тебе.

Бездънна синя яма.

Иде отдалеч един остър меч. Небето той разрязва, когато се показва.

Сутрин светва, вечер угасва.

Пъстра черга нетъкана на небето е постлана.

През прозореца затворен гост дошъл е чудотворен. През стъклото като влязъл, никъде не се порязал.

Сив орел на хълм виси.

На небето чука, на земята се чува.

Чакат ме, викат ме, молят се за мен, идвам, а всички побягват.

На мост приличам, мост не съм; на студ дебелея, на топло тънея.

Беличко, лъскавичко, никой не го милва.

Сляпо мече по дол се влече.

По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/

Отговори

«Хайде да се преборим! Ако те надвия аз – ще те изям, ако пък ти ме надвиеш – ти ме изяж».

Лъвът забивал зъбите, ноктите, борил се с дървото, изкъртил си зъбите и пак нищо не направил.

Той бил дълбок, широк и пълен с вода.

Оттогава човекът останал най-силен, защото побеждавал враговете си с ум и разум.

Гатанки: Слънцето и луната. Сянката. Небето. Светкавицата. Слънцето. Дъгата. Светлината. Облакът. Гръмотевицата. Дъждът. Ледът. Ледът. Мъглата.

Крали Марко – Марко-королевич

През една ранна лятна утрин Крали Марко се дигна от леглото, облече се, наложи самурения си калпак, препаса сабята си и викна на невестата си:

– Невесто Ангелино, оседлай ми кончето Шарколията, че съм решил да потегля на дълъг път.