Татьяна Макарова - Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем

• Название: Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем
• Автор: Татьяна Макарова
• Жанр: Языкознание

Учебное пособие «Български език. Дарът от слънцето» является продолжением учебника для начинающих «Български език. Първи стъпки». Изучающим болгарский язык представляется возможность отправиться в «свободное плавание» по страницам фольклорных произведений. Без теории и объяснения грамматики. Тексты даны с переводом, словарем, задания – с ответами для самопроверки.

---

Как только один понял, что другой идет за монеткой, лег и притворился мертвым. Жена и дети стали его оплакивать. Но и другой был хитрец – понял, что они притворяются. Затужил уж и он, сказал, что будет ждать, когда погребут умершего. Родные тогда решили отнести «мертвеца» в церковь и оставить там на ночь, пока незваный гость не уйдет. Оставили его в церкви и ушли, но гость сказал: «Я с ним торговал, поэтому не могу его оставить, буду сидеть здесь целую ночь!»

Все ушли, а его оставили возле умершего. Посреди ночи воры пришли в церковь делить награбленные деньги, потому что знали, что там безлюдно и есть свечи. Живой, когда их увидел, спрятался за алтарь, а «мертвый» остался посреди церкви. Воры высыпали деньги, чтобы их поделить, но у них была еще одна очень хорошая сабля, которую нужно было кому-нибудь продать.

«Я ее куплю, – сказал один из воров, – но дайте я ее попробую на этом мертвеце, хорошо ли она режет».

Дали ему саблю, и он подошел к «мертвому». Тот вдруг вскочил и закричал: «Братья мертвые, держите этих разбойников!»

«Идем, идем», – закричал другой из-за алтаря и затопал, будто прибежало много людей.

Разбойники испугались, оставили все и убежали. Вместо них остались хитрые приятели делить деньги. Как только закончили делить, один потребовал от другого монетку, но тот ему ее не давал. Начали ругаться. В это время воры отправили одного из своих посмотреть, много ли мертвых в церкви. И один из воров как только услышал, что ругаются из-за одной монетки, быстро вернулся и разкричал: «Бежим скорее! Мертвых так много, что каждому досталось по монетке, кроме одного, – и они ругаются!»

Воры убежали, а хитрецы помирились.

Гатанки за съвремени предмети

На стената той стои, и пресмята вместо мен, и ми каза кой сме ден.

Железен му езика, желязна му устата, започне ли да вика, събират се децата.

Зная лъскав параход, има преден заден ход. Той не ходи из морето, а на мама по прането.

Тя на мама е помощница, ползва я дори по нощница. Смуче, дърпа без умора, нужна е на всички хора.

Нищо не изяжда той, а зъбите му нямат брой.

Ти му даваш мръсно, то ти дава чисто.

Във висока сград има чудно гардеробче. Щом натиснеш вътре копче, то понася те с багажкъм последния етаж.

Тя по пътя всичко сбира и в стомаха го побира тя работи вместо нас,

и помага ни за час.

Дървена пръчка с черна глава. Все ходи и никога не спира.

Суха шума – блага дума.

Отговори

Един хитрец напълнил чувал с дъбови шикалки, турил отгоре малко орехи, да ги закрие, и тръгнал да ги продава вместо орехи.

Друг хитрец напълнил чувал с мъх, закрил го с малко вълна отгоре и тръгнал да го продава вместо вълна.

Двамата разбрали, че хубаво са се излъгали.

Оставили умрелия в църквата.

Крадците избягали, а хитреците се помирили.

Гатанки: Календар. Училищен звънец. Ютия. Прахосмукачка. Гребен. Пералнята. Асансьор. Пералнята. Молив. Книга.

Двамата старци и месечината – Старики и луна

– Дядо, дядооо – рекла една вечер бабичката, – къде ще се денем отсега нататък – очите ни слабо виждат, краката ни запряха, ръцете ни отмалняха. Как ще да си изкарваме прехраната, като си нямаме помощница!

– Не знам, – отвърнал старецът и тежко въздъхнал.

– Де да имахме една дъщеричка, друго щеше да е! – оборила глава бабичката.

А в туй време месечинката подслушвала разговора им и голяма жалба изпълнила сърцето и. Сянка засенчила челото и.

– Хайде, старо, да опитаме и този път. Може пък късметът ни да проработи. Иди и заложи в реката вехтия кош, с който ловиш риба. Каквото ни донесе водата – ще си го приберем в къщи и то ще ни бъде чедо.

Дигнал се дядото и отишъл на реката – там, където сребреела водата на големия брод. Заложил коша, полегнал на брега и задрямал. Когато пропели трети петли, той станал, и нагазил във водата да търси коша. Набутал го, издигнал го нагоре и що да види – в коша се намърдало едно пате с шарена перушина, със златна човка и сребърни крачета. Отнесъл го тичешком у дома си и викнал:

– Гледай, бабо, какво се е хванало нощес в нашия кош!

– Ох, на баба патенцето! – зарадвала се старицата и захванала да милва гостенчето по мокрите крила. – То не може нищо да върши, но барем ще ни бъде дружинка. Жива душичка! Нека се навърта покрай мене, защото много ми е додеяла самотията. Кажи нещо, бабиното!

Конец ознакомительного фрагмента.

Текст предоставлен ООО «ЛитРес».

Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную версию на ЛитРес.

Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.