Йордан Табов - Когда крестилась Киевская Русь?

• Название: Когда крестилась Киевская Русь?
• Автор: Йордан Табов
• Жанр: История

Для установления принятой хронологической схемы датировок основных исторических событий (которую в этой книге, следуя Носовскому и Фоменко, называем скалигеровской) ученые прошлого интенсивно применяли астрономические вычисления. Но тем не менее, как видно из критических исследований (обзоры публикаций по этой теме читатели могут найти в ФОМ5, ФОМ13 и ГАБ), скалигеровская схема неверна и содержит грубые ошибки. Почему вышло так? Где, как и почему ошибались хронологи в прошлом?

---

ВАСА Васильев А. История Византийской империи. Алетейя, Санкт-Петербург, 2000.

ВАСВ Васильевский В. Г. Варяго-русская и варяго-английская дружина в Константинополе в ХІ и ХІІ веках. В: Труды, т. І. Санкт — Петербург, 1908.

ВАСГ Василев, Г. Български богомилски и апокрифни представи в английската средновековна култура. Корени, София, 2001.

ВИН Винкелман Ф. История на ранното християнство. ЛИК, София, 2001.

ВОЗ1 Вознесенский И. Осмогласные роспевы трех последних веков Православной русской церкви. ІІ Болгарский роспев или напевы на Бог Господь Юго-Западной церкви. Киев, 1891.

ВОЗ1 Вознесенский И. Церковное пение православной Юго-Западной Руси по нотно-линейным ирмологам ХVІІ и ХVІІІ в. Москва, 1898.

ВСЕ Всемирная история. В 10 томах. ГИПЛ, Москва, 1956–1965.

ВЪЛ Вълчев Й. Календар и хронология. Летописи, София, 1994.

ГАБ Габович Е. Фоменко не одинок. Критика хронологии и ревизия истории в Западной Европе. В: Носовский Г. В., А. Т. Фоменко. Реконструкция всеобщей истории. Исследования 1999–2000 годов. ФИД “Деловой экспресс”, Москва, 2000. С. 573–600.

ГАЛ Гальфрид Монмутский. История бриттов. Жизнь Мерлина. Наука, Москва, 1984.

ГЕО Георгиев Е. Славянская письменность до Кирилла и Мефодия. София, 1952.

ГЕО2 Георгиев Е. Прокълнатият старобългарски поп Йеремия. Език и литература, ХІХ (1964), 1, 11–30.

ГЕР Иоганн Готфрид Гердер. Идеи к философии истории человечества. Наука, Москва, 1977.

ГЕРГ Гергова Д. Обредът на обезсмъртяването в древна Тракия. Агато, София, 1996.

ГИБИ2 Гръцки извори за българската история. Том ІІ. Изд-во на БАН, София, 1956.

ГИБИ3 Гръцки извори за българската история. Том ІІІ. Изд-во на БАН, София, 1959.

ГИБИ5 Гръцки извори за българската история. Том V. Изд-во на БАН, София, 1964.

ГИБИ6 Гръцки извори за българската история. Том VІ. Изд-во на БАН, София, 1965.

ГИБИ7 Гръцки извори за българската история. Том VІІ. Изд-во на БАН, София, 1968.

ГИБИ8 Гръцки извори за българската история. Том VІІІ. Изд-во на БАН, София, 1972.

ГИБИ9 Гръцки извори за българската история. Том ІХ. Изд-во на БАН, София, 1974.

ГИБИ9-ІІ Гръцки извори за българската история. Том ІХ. Част ІІ. Изд-во на БАН, София, 1994.

ГИБИ10 Гръцки извори за българската история. Том Х. Изд-во на БАН, София, 1980.

ГИБИ11 Гръцки извори за българската история. Том ХІ. Изд-во на БАН, София, 1983.

ГУД Гудков В. П. Русская азбука на славянском юге. Славянский альманах-1997. Москва, 1998.

ГЮЗ Гюзелев В. Очерци върху историята на Българския Североизток и Черноморието. Борина, София, 1995.

ДЕШ Дешнер К. Криминальная история христианства. Книга первая. Терра- Тerra, Москва, 1966.

ДЖУ Джурова А. Орнамент и миниатюра в българските ръкописи Х-ХІV век. Септември, София, 1979.

ДИА Лев Диакон. История. Наука, Москва, 1988.

ДИМБ Димитров Б. Надпис за “Самуил, цар на българи и ромеи”, открит във Воден. Вестник “Континент”, 2 октомври 1997, 7.

ДИМП Димитров П. Владимир Покръстител и княгиня Ана. Годишник на СУ "Св. Климент Охридски", Том 83 (3), 1989, 49–83.

ДИМХ Димитров Х. Българо-унгарски отношения през средновековието. Акад. изд-во М. Дринов, София, 1998.

ДИН Динеков П. Българската литература през ХI-ХIV в. В кн.: История на българската литература. Т. 1. София, 1962.

ДОЧ Дочев К. Монети и парично обръщение в Търново XII–XIV в. Витал, В. Търново, 1992.

ЕБ Енциклопедия България. Том ІІ. Издателство на БАН, София, 1981.

ЖВИЛ Жоффруа де Виллардуэн. Взятие Константинополя. Песни труверов. Наука, Москва, 1984.

ЗАЙ Зайферт Й. Световните революционери (от Богомил през Хус до Ленин). Хр. Ботев, София, 1994.

ЗАИР Заимова Р. Арабски извори за българите. ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2000.

ЗЕЛЬ Зельцер А. “Тут середа земли моей”. http://uacollections.fal.com.ua/history/olga/OLGAbriel.htm

ЗЛА2 Златарски В. История на българската държава през средните векове. Том 2. Акад. Изд-во Марин Дринов, София, 1994.

ЗЛА5 Златарски В. Известието на Ибрахим-ибн-Якуба за българите от 965 година. В кн.: Златарски В. Избрани произведения. Т. 2. Наука и изкуство, София, 1984.

ИБ3 История на България. Том 3. Издателство на БАН, София, 1983.

ИВАЙ1 Иванов, Й. Северна Македония. София, 1906.

ИВАЙ2 Иванов Й. Български старини в Македония. С., 1970.

ИВАЙ3 Иванов Й. Произход на павликяните според два български ръкописа. Сп. БАН, ХХІV (1922), 20–31.

ИДР Кендерова С., Б. Бешевлиев. Балканският полуостров изобразен в картите на ал-Идриси. София, 1990.

ИЛО Иловайский И. Начало Руси. Олимп, Москва, 2002.

ИСД История на света в дати. Атлантис, София, 1998.

КАВ Кавада Я. Грешки в българската история. Том І. Гуторанов и син, София, 1999.

КАЖ Каждан А. П. Из истории византийской хронографии Х в. 1. О составе так называемой “Хроники продолжителя Феофана”. Византийский Временник ХІХ (1961), 76–96.

КАР Карамзин Н. М. История Государства Российского. В 4-х томах. Москва, Книга, 1988.

КАРГ Каргер М. К. Древний Киев. Очерки по истории материальной культуры древнерусского города II. Москва — Ленинград, 1961.

КАТ Большой катехизис. Москва, 1627 (7135). Перепечатан в королевской Гродненской типографии в 1683 (7291) г.

КЛА Блазиус Клайнер. История на България. Издателство на БАН, София, 1977.

КИСВ1 Киселков В. За авторството на пространните жития на Кирил и Методий. Известия на Института за българска литература.!961, 11, 31–53.

КИСВ2 Киселков В. Съществувал ли е поп Богомил. Исторически преглед, 1958, 2, 57–67.

КИСК Кискинова М. Иосиф Симонии Асемани и неговият труд «Календари на Вселенската църква» В кн.: Асемани И. С. Календари на Вселенската църква. — София: Наука и изкуство, 1987.

КОБА Коев Т., Г. Бакалов. Въведение в християнството. Булвест, София, 1992.

КОМЕ Комеч А. И. Древнерусское зодчество конца X — начала XII в. Москва, 1987.

КРА Красовска-Райнова Л. Нови проучвания и консервация на стенописите в църквата "Св. Георги" в София. Музеи и паметници на културата, 1971, № 4, 38–40.

КРАУ Краутхаймер Р. Три христианские столицы. Топография и политика. Алетейя, Москва, Санкт-Петербург, 2000.

КРЕ Крещение Руси в трудах русских и советских историков (Составитель А. Г. Кузьмин). Москва, 1988.

КУР Курипешич Б. Итинерар за пътуването на посланиците Й. фон Ламберг и Н. Юришич през Босна, Сърбия и България за Цариград 1530 г. В: Немски и австрийски ръкописи за Балканите. XV–XVI в. Наука и изкуство, София, 1979. 138–152.

КЮМ Кюмон Ф. Мистерии Митры. Евразия, Санкт-Петербург, 2000.

ЛЕБ1 Лебедев А. П. Церковная историография в главных ее представителях с IV до XX в. Алетейя, Санкт-Петербург, 2000.

ЛЕБ2 Лебедев А. П. История Константинопольских соборов IX в. Алетейя, Санкт-Петербург, 2001.

ЛЕВ М. В. Левченко. Очерки по истории русско-византийских отношений. Москва, 1956.

ЛЕО1 Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, 215–222.

ЛЕО2 Архимандрит Леонид. Несколько новых замечаний к нашей статье “Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга”. Киевская старина, т. ХХVІІ, 1889, І-VІІІ.

ЛИБИ1 Латински извори за българската история. Т. I. Издателство на БАН, София, 1958.

ЛИБИ2 Латински извори за българската история. Т. II. Издателство на БАН, София, 1960.

ЛИБИ3 Латински извори за българската история. Т. IIІ. Издателство на БАН, София, 1965.

ЛИНН Линниченко И. А. Современное состояние вопроса об обстоятельствах крещения Руси. Труды Киевск. Дух. Акад. 1886 № 12, 684.

ЛИТ Литаврин Г. Г. Византия, Болгария, Древняя Русь. Алетейя, Санкт-Петербург, 2000.

ЛЯШ Ляшевский С. История христианства в земле русской с І по ХІ век. ФАИР-ПРЕСС, Москва, 2002.

МАВ Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. Наука и изкуство, София, 1983.

МАЛ Малышевский И. И. Новое летописное известие о происхождении Ольги святой. Чтения въ Историческомъ Обществе Нестора Летописца, Киев 1889, кн. III, заседание 11-го декабря 1899.

МАН Хрониката на Константин Манаси. Унив. Изд-во Св. Климент Охридски, София, 1982.

МАТ Матанов Х. Княжеството на Драгаши. ГАЛ-ИКО, София, 1997.

МАТМ Матанов Х., Р. Михнева. От Галиполи до Лепанто. Тилиа, София, 1998.

МДК Македонски духовни конаци. Министерство за култура на Република Македониjа, Скопjе, 2000.

МЕЛ Меловски Х. Москополски Зборник. Скопjе 1996.

МЕЛ2 Мелоски Х. Две житииа на свети Еразмо Лихнидски. Лихнид, 6 (1988) 69–87.

МИЛ Милетич Л. Нашите павликяни. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. ХІХ, 1903.

МОР Морозов Н. А. Христос. История человеческой культуры в естественнонаучном освящении. Т. 1–7. Гослитиздат (т. 1–6), Соцэкгиз (т. 7), Москва, Ленинград, 1924–1932.

МУР Мурьянов М. Ф. О летописных статьях 1039 и 1131 гг. Летописи и хроники. Сборник статей. 1973. Москва, 1973.

НАЧ Начев В. Български надписи. Хр. Ботев, София, 1994.

НЕЛ Нели Р. Ръкописите на катарите. Мириам, София, 1999.

НИКБ Николова Б. Неравният път на признанието. ИК Гутенберг, София, 2001.

НИКВ Николаев В. Славянобългарският фактор в христианизацията на Киевска Русия. БАН, София, 1949.